Исторически календар

ХРОНИКА НА ПО-ВАЖНИТЕ СЪБИТИЯ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ:

680 - прабългарите разбиват византийските войски при Он­гъла и се заселват в днешна Североизточна България.

681 - признаване на българската държава от Византия.

716 - сключване на първия българо-византийки търговски договор.

717-718 - българите разбиват арабите, обсадили византий­ската столица.

805 - българите разгромяват аварския хаганат.

809 - хан Крум превзема Средец (София).

811 - разгром на византийските войски във Върбишкия проход.

812 - българите превземат Несебър и завладяват Черноморското крайбрежие.

813 - битката при Версиникия. Българите обсаждат Констан­тинопол.

815 - договор за 30-годишен мир между България н Византия.

838 - към България са присъединени Родопите и по-голямата част от Македония.

855 - Кирил и Методий създават славянската азбука.

865 - покръстването на България.

866, ноем. - папа Николай I отговаря на 106-те въпроси на княз Борис.

868, 20 февр. - папа Адриан II признава славянската пис­меност.

870 - учредяване на независима българска църква.

886 - учениците на Кирил и Методий идват в България.

893 - Преславският събор. Симеон заема българския престол. Столицата е преместена от Плиска в Преслав. Изгонване на византийското духовенство. Старобългарският става официален държавен език вместо гръцкия.

913 - Симеон обсажда Константинопол и е провъзгласен за    цар.

917, 20 авг. - разгром на византийската армия при р. Ахелой.

918-924 - завладяване на Сърбия.

968-971 - походите на киевския княз Светослав в България.

971 - покоряване на Североизточна България със столицата    Преслав от византийците.

976 - въстание на братята Петър и Боян. Отхвърляне на византийската власт от Североизточна България.

986 - разгромът на византийките войски при Траянови врата.

996 - българските войски са разбити от византийците при р.  Сперхей.

1014 - битката при Беласица (Ключ). По заповед на Василий II са ослепени 14000 български войници.

1018 - завладяване на България от византийците.

1040 - въстание на Петър Делян.

1066 - въстание в Тесалия начело с Никулица Долфин.

1072 - въстание на Георги Войтех.

1074 - въстание на Нестор в крайдунавските земи.

1078 - бунтове в Несебър и София срещу византийското иго ръководени от Добромир и Лека.

1084-1086 - въстание на българските павликяни в Тракия.

1096 - преминаване през българските земи на кръстоносците от 1 кръстоносен поход.

1111 - изгорен на клада богомилският проповедник Василий.

1147 - преминаване през българските земи на кръстоносците от 2 кръстоносен поход.

1185-1187 - въстанието на Петър и Асен. Освобождение на България от византийско иго.

1190 - разгромът на византийските войски в Тревненския проход.

1202-1204 - рицарите от 4 кръстоносен поход завладяват балканските владения на византийската империя и създават своя Латинска империя.

1204 - цар Калоян сключва уния с Рим.

1205, 14 апр. - цар Калоян разбива латинците при Одрин и пленява императора им Балдуин Фландърски.

1211 - цар Борил свиква в Търново църковен събор против богомилите.

1230, 9 март - разгромяване войските на Епирския деспот Тео­дор Комнин при Клокотница.

1253, юни - търговски и военен договор между България и Дубровник.

1277-1280 - въстанието и управлението на Ивайло.

1332 - българите разбиват византийските войски при Русо­кастро.

1345, 7 юли - Момчил е разбит при Перитор от турско-визан­тийските войски.

1347 - търговски договор между България и Венеция.

1366 - нападение на Черноморското крайбрежие от флотата на Амедей VI Савойски.

1371, 26 септ. - Черноменската битка. Турците разбиват вой­ските на Вълкашин и Углеша.

1382 - завладяване на София от турците.

1393 - завладяване на Търново от турците. Край на Търновското царство.

1395 - падане на Добруджанското княжество под турска власт.

1396 - падане на Видинското царство под турска власт.

1404 - въстание на Константин и Фружин.

1412 - въстание във Видин, Провадия, Мадара. Кюпрюлю (Велес) и в Овчеполието.

1443, 3 ноем. - битката при Ниш, в която на страната на Ян Хунияди се сражават и българи.

1444, 10 ноем. - поражението на Владислав Варненчик в бит­ката при Варна.

1596 - въстание срещу османското иго в  Софийско и Нишко.

1598 - Първо търновско въстание, ръководено от Тодор Балина, Дионисий Рали, Павел Джорджич и братя Соркочевичи.

1686 - Второ търновско въстание начело с Ростислав Страти­мирович и Савелий Дубровски.

1688 - Чипровското въстание начело с Георги Пеячевич, Богдан Маринов, Иван Станиславов, Лука Aндpeнин и др.

1689 - Карпошовото въстание в района между Кюстендил и   Скопие.

1761 - францисканският монах Блазиус Клайнер написва Ис­тория на България на латински език.

1762 - Паисий Хилендарски завършва своята "История славя­ноболгарская" .

1804-1808 - дипломатическата мисия на Иван Замбин и Ата   нас Николаев в Русия.

1811 - създаване на Болгарское земское войско, което се сражава срещу турците в състава на руската Дунавска армия.

1824 - Петър Берон издава своя "Рибен буквар".

1828-1829 г. - руско-турска война с участието и на български доброволци.

1829 - Георги Мамарчев прави опит за въстание в Сливенско.

1829-1830 - масово изселване на българи от Източна България в Украйна, Бесарабия и Влашко.

1832-1834 - поземлена реформа в Турската империя.

1834 - Добри Желязков - Фабрикаджията открива първата българска фабрика (за сукно) в Сливен.

1834, дек. - 1835, ян. - въстание на българските селяни в Пиротско и Нишко.

1835 - Никола Карастоянов открива в Caмоков първата българска печатница.

1835, 2 ян. - открито първото българско взаимно училище в Габрово

1835,4-5 май - турците разкриват Велчовата завера в Търновско.

1836, 7 май - начало на въстанието в Берковско (Манчова буна).

1836, авг. - българско въстание в Пиротско и Белоградчишко.

1837, ноем. - въстание в Берковско.

1839, 3 ноем. - обявен Гюлханският хатишериф.

1840, ноем. - открито първото българско девическо училище в Плевен.

1841, 6 апр. - Ceлското антифеодално въстание в Нишко.

1841, 13 юни - Първи браилски бунт.

1842, 10 февр. - Втори браилски бунт.

1844, апр. - започва да излиза първото българско списание "Любословие" .

1846 - открито първото българско класна училище в Коприв­щица.

1846, 20 апр. - поява на първия български вестник - "Бъл­гарски орел".

1849, 9 окт. - открит българският храм "Св. Стефан" в Цари­град.

1849, 29 май - начало на масовото въстание в Северозападна България.

1851, 11 май - първото чествува не на Деня на Славянските про­светители Кирил и Методий в Епархийското училище в Пловдив.

1853 - Г. С. Раковски прави опит да организира въстание.

1854, 9 март - учредено Средоточно българско попечителство (от 1868 г. Добродетелна дружина) в Букурещ.

1856, 15 февр. - обявен Хатихумаюнът.

1856, 12 май - въстание в Северозападна България (Димитракиева буна).

1856, 29 юли - въстание в Търновско и Габровско начело с Ни­кола Филиповски (капитан дядо Никола).

1856 - открити първите читалища в Свищов, Лом и Шумен.

1859, 3 май - открита Болградската гимназия "Св. св. Кирил и Методий" - първото българско средно общообразователно училище.

1860, 3 апр. - Иларион Макариополски обявява в Цариград отделянето на българската църква от гръцката патриар­шия.

1861, 3 септ. - по инициатива на Г.С. Раковски в Букурещ е открито читалище "Братска любов".

1862, юни-септ. - Първа българска легия в Белград.

1862, 15 юни - Раковски изгражда първия организационен център на българското националнореволюционно движение “Привременно българско началство” в Белград.

1862, юни - опит за въстание в Търновско начело с Хаджи Ставри Койнов.

1866, март - основан Таен Централен български комитет в Бу­курещ.

1866 - Г. С. Раковски създава "Върховно народно българско тайно гражданско началство" в Букурещ.

1867, 28 апр. - четата на Панайот Хитов преминава Дунав при Тутракан.

1867, пролетта - Любен Каравелов основава Български Комитет в Белград.

1867, 17 май - четата на Филип Тотьо минава Дунав при Сви­щов.

1867, 20 юли - четата на Иван Кулин и Е. Българов преминава от Зайчар в България.

1867, есента - 1868, пролетта - Втора българска легия в Бел­град.

1868, юни - създадено Българско общество в Букурещ.

1868, 6 юли - четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа    преминава Дунав.

1868, 11 дек. - 1869, 24 февр. - Първа обиколка на В. Левски из България.

1868, 1 май - 26 авг. - Втора обиколка на В. Левски из България.

1869 - Йосиф Ковачев основава първото българско педагоги­ческо училище в Щип.

1869, 30 септ. - учредено Българско книжовно дружество в    Браила.

1869, есента - създаден Български революционен централен комитет в Букурещ.

1870, 27 февр. - издаден ферман за учредяване на Българска екзархия.  

1872, 16 февр. - за пръв български екзарх е избран Антим I.

1872, 22 септ. - Димитър Общи организира обира на турската хазна в  Арабаконашкия проход.

1872, 27 дек. - залавянето на В. Левски в Къкринското ханче.

1873, 6 февр. - обесването на В. Левски в София.

1875, 12 авг. - общо събрание на БРЦК, което взема решение за подготовка на въстание в България.

1875, септ. - Старозагорско въстание.

1876, 14-16 апр. - Народното събрание в Оборище.

1876, 20 апр. - обявяване на въстанието в Копривщица.

1876. 17 май - четата на Христо Ботев слиза на Козлодуйския бряг.

1876, 20 май - гибелта на Хр. Ботев.

1876, 10 юли - учредено Българско централно благотворително общество (БЦБО) в Букурещ.

1876, авг. - формиране на български до6роволческн батальони, които се сражават на страната на сърбите в Сръбско-тур­ската война.

1876, 17 ноем. - формиран българският Пеши конвой на главнокомандуващия княз Николай Николаевич.

1876, 11 дек. -1877,8 ян. - Посланическата конференция в Цариград по Източния въпрос.

1877, 12 апр. - Русия обявява война на Турция.

1877. 17 апр. - реорганизиране на Пешия конвой в Българско опълчение.

1877, 15 юни - руските войски преминават Дунав при Свищов

1877, 19 юли - боят при Стара Загора.

1877, 9-11 авг. - героичната отбрана на Шипченския проход.  

1877, 28 ноем. - превземането на Плевен от руските и румън­ските войски.

1877, 23 дек. - освобождението на София.

1878, 19 ян. - подписано примирие в Одрин.

1878, 19 февр. - подписан предварителният мирен договор в Сан-Стефано.

1878, 1 юни-l юли - Берлински конгрес.

1878, 1 юли - подписването на Берлинския договор, разпокъс­ващ България.

1878, 26 ноем. - открито Военното училище в София.

1878, 5 окт. - начало на Кресненско-Разложкото въстание.

1878, 10 дек. - учредена Публична библиотека (начало на Народната библиотека) в София.

1879, 25 ян. - учредена Българската народна банка.

1879, 10 февр. - откриване на Учредителното събрание в Тър­ново.

1879, 14 март - Александър Богориди пристига в Пловдив като генерал-губернатор на Източна Румелия.

1879, 16 апр. - приета Търновската конституция.

1881, 27 апр. - княз Ал. Батенберг извършва държавен прeвpaт и суспендира  конституцията.

1883, 2 февр. - основано Българско типографско дружество, първата работническа професионална организация в Бъл­гария.

1883, 7-11 март - вълненията на предачките в Сопот, Карлово и Калофер.

1883, 6 септ. - Манифест за възстановяване на Търновската    конституция.

1884, апр. - Гаврил Кръстевич става генерал-губернатор на    Източна Румелия.

1885, 10 февр. - в Пловдив е създаден Български таен центра­лен революционен комитет (БТЦРК) за подготовка на съе­динението на Източна Румелия с Княжество България.

1885, юни - излиза бр. 1 на редактираното от Д. Благоев първо социалистическо списание в България "Съвременний по­казател".

1885, 6 септ. - Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

1885. 2 ноем. - Сърбия напада България.

1885, 5-7 ноем. - поражението на сръбската армия при Слив­ница.

1885, 7 дек. - сръбско-български договор за примирие.

1886, 19 февр. - подписан Букурещкият мирен договор, слагащ край на Сръбско-българската война.

1886, 5 апр. - представителите на Великите сили в Цариград подписват българо-турската спогодба, утвърждаваща Съе­динението.

1886, 9 авг. - детронирането на княз Ал. Батенберг.

1886, 11 авг. - контра преврат, който връща Батенберг на престола.

1886, 26 авг. - абдикация на княз Ал. Батенберг.

1886, 6 ноем. - Русия скъсва дипломатическите си отношения с България.

1887, 16-19 февр. - русофилски бунтове в Русе и Силистра.

1887, 25 юни - за княз на България е избран Фердинанд Сакс-Кобург- Готски.

1888, 5 ян. - открит Висш педагогически курс към I софийска мъжка гимназия (от 1 ян. 1890 - Висше училище).

1890 - заговор начело с майор Коста Паница срещу Стамболо­вия режим.

1891, апр. - в Русе е издаден на български "Манифест на комунистическата партия" от К. Маркс и Фр. Енгелс.

1891, 21-23 апр. – Първата сбирка на социалистическите дру­жинки в Търново

1891, 20 юли - Учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на връх Бузлуджа.

1891, септ. - излиза първото оригинално социалистическо съчинение в България: “Що е социализъм и има ли той почва у нас” от Д. Благоев.

1892, 20 авг. - II конгрес на БСДП. Оформяне на двете течения - партисти и съюзисти.

1892, 15 авг. - Първи земеделско-промишлен събор в Пловдив.

1892, 1 нoeм. - излиза бр. 1 на органа на БСДП в. "Работник".

1892, 23 окт. - в Солун са положени основите на Вътрешната, македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). От 1896 до 1902 г. Български македоно-одрински револю­ционни комитети, от 1902 г. - Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), от 1905 – отново ВМОРО и от 1919 - Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).

1894, 3 юни - учредяване на Народната партия.

1894, 3-7 юли - обединяване на партистите и съюзистите в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП).

1894, 4 окт. - излиза първият брой на органа на БРСДП в. "Социалист".

1894, ноем. - основан е Централен работнически печатарски синдикат.

1895 - учреден е Българският учителски съюз.

1895, 25 ян. - публикуван приетият през дек. 1894 г. 3акон за насърчение на местната индустрия.

1895, март - учредяване на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).

1896, 2 февр. - възстановяване на дипломатическите отношения между Русия и България.

1896, 12 февр. - признаване на княз Фердинанд от руското пра­вителство.

1896, 22 септ. - създадена Демократическата партия.

1897, ян. - излиза първият брой на теоретическия орган на БРСДП сп. "Ново време".

1897, 5 септ. - излиза първият брой на органа на БРСДП "Ра­  ботнически  вестник".

1897, 21 март- публикуван закон за допълнение на Закона за насърчение на местната индустрия.

1899, ноем. - образувана Прогресивно-либералната партия на Др. Цанков.

1899, 28-31 дек. - Учредителен конгрес на Българския земе­делски народен съюз БЗНС).

1900, 7 февр. - със Закона за данъка върху земните произведения за 1900-1901 г. е възстановен десятъкът.

1900, 17-19 апр. - селски бунт против десятъка в с. Тръстеник, Русенско.

1901, 23 ян. - провал във ВМОРО (Солунската афера).

1902, 23 септ. - Горноджумайско въстание, организирано от ВМОК.

1903, 2-4 ян. - Солунския конгрес на ВМРО, който взема решение за въстание в Македония и Одринско.

1903, 15-18 апр. - Солунските атентати на групата на “гемиджиите”.

1903, 21 апр. - гибелта на Гоце Делчев в с. Баница, Серско.

1903, 6-12 юли - Х конгрес на БРСДП в Русе оформя очистването на партията от общоделството. Начало на БРСДП (т.с.).

1903, 20 юли - обявяване на Илинденското въстание в Битолския революционен окръг.

1903, 21-31 юли - Крушовската република.

1903, 5 авг. - начало на въстанието в Одринския революционен окръг.

1903, 6 авг. - 1 септ. - Странджанската република.

1903, 14 септ. - начало на въстанически действия в Серския ре­волюционен окръг.

1903, 3 окт. - съглашението между Русия и Aвстро-Унгария в Мюрщег за реформи в Македония.         

1904, 26 март - спогодба за нормализиране на българо-турските отношения.

1904, 21-22 юли - учредителен конгрес на Общия работниче­ски синдикален съюз (ОРСС) в Пловдив.

1905, 17 ян. - 10 март - обща стачка на печатарските работници в София.

1905, 26 март - публикуван За женския и детския труд.

1905, 26 март - публикуван Закон за насърчение на местната промишленост и търговия.

1905, 12 дек. - БРСДП (т. с.) организира в София първата масово­-политическа       стачка.

1906, 18 юни - 24 юли – стачката на пернишките миньори.

1906, 20 дек.-31 ян. 1907 - Обща железничарска стачка.

1908, 22 септ. - обявена независимостта на България.

1909, 6 апр. - Турция признава независимостта на Българя.

1909, 13 юни - съглашение с компанията за "Източните желез­ници" за откупуване на имуществата и на българска те­ритория.

1909, юли-дек. - стачката на работниците от Кибритената фаб­рика.

1909, 3-10 авг. - учредителен конгрес на Народната федеративна партия (българска секция) в Солун.

1909, 25-27 дек. - Първа балканска социалдемократическа конференция в Белград.

1910, юни - 1912 февр. - Самоковската комуна.

1912, 29 февр. - Българо-сръбски договор за приятелство и съюз, поставящ началото на Балканския съюз.

1912, 16 май - Таен договор за отбранителен съюз между България и Гърция.  

1912 авг. - 1913, 31 ян. - Сливенската комуна.

1912, 17-18 авг. - Учредителна конференция на Съюза на работническата социалдемократическа младеж в Русе.

1912, 17-18 септ. - Балканските съюзници обявяват обща мобилизация.

1912, 3 окт. - Турция скъсва дипломатическите си отношения с България.

1912, 4 окт. - Турция обявява война на съюзниците.

1912, 5 окт. - България и Гърция обявяват война на Турция.

1912, 5-12 окт. - в Лозенградската операция българските войски разгромяват основните сили на турската Източна ар­мия.

1912, 14-20 окт. - поражението на турската армия при Люле Бургас и Бунар Хисар.

1912, 20 ноем. - временно примирие между Турция и съюзниците.

1913, 20 ян. - младо турски преврат в Цариград. Възобновяване на военните действия.

1913, 12-13 март - българската армия превзема Одринската    крепост.

1913, 26 апр. - България отстъпва на Румъния Силистра с околността.

1913, 17 май - подписан Лондонският мирен договор между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и Турция, от друга.

1913, 19 май – таен сръбско-гръцки военен договор срещу България.

1913, 16 юни - цар Фердинанд дава заповед за атакуване на сръбските и гръцките войски в Македония. Начало на Междусъюзническата война.

1913, 28 юни - румънските войски нахлуват в България.

1913, 30 юни - турските войски пресичат граничната линия Мидия-Енос.

1913, 18 юли - примирие за прекратяване на военните действия.

1913, 28 юли - подписан Букурещкият мирен договор, слагащ край на Междусъюзническата война.

1913, 16 септ. - сключен българо-турски договор в Цариград.

1915, 22 февр. - общобалкански антивоенен митинг в София, организиран от                                      БРСДП (т. с.).

1915, 6-8 юни - Втора балканска социалдемократическа Конференция в Букурещ.

1915, 24 авг. - българо-турска спогодба за ректификация на   границата.

1915, 24 авг. - подписани са българо-германски договор за приятелство и съюз, военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България и българо-германска тайна спогодба.

1915, 10 септ. - правителството на В. Радославов обявява обща мобилизация.

1915, 1 окт. - България обявява война на Сърбия и влиза в Първата световна война на страната на Централните сили.

1915, 3 окт. - Англия и Франция обявяват война на България.

1915, 5 окт. - бунтът в 27-ми пехотен Чепински полк.

1916, 21 март - със закон се въвежда грегориянският календар в България.

1916, 1 апр. - въвеждане на новия календар, 1 апр. става 14 апр.

1916, 1 септ. - България обявява война на Румъния.

1917, февр. - първи побратимявания между български и руски войници на Северния фронт.

1917, 2 юли - Гърция обявява война на България.

1917, юли - войнишки бунт в 1 пехотна дивизия.

1917, 2 дек. - БРСДП (т. с.) свиква в София масов митинг в подкрепа на съветското предложение за мир без анексии и контрибуции.

1918, 7 май - в Букурещ е сключен българо-румънски договор за връщане на Южна Добруджа на България и прекратя­ване на войната между тях.

1918, 29 авг. - Г. Димитров е хвърлен n Централния затвор за антивоенна дейност.

1918, пролетта и края на лятото – войнишки бунтове в 5, 8, 21, 27, 28, 30, 31, 36, 49, 61, 83 и др. полкове, организирани от тесните социалисти.

1918, 15-18 септ. - пробива при Добро поле.

1918, 24 септ. - 2 окт. - Войнишко въстание.

1918, 27 септ. - обявяването на Радомирската република.

1918, 29 септ. - в Солун е подписано примирието със Съглашението.

1918, 3 окт. - абдикация на цар Фердинанд в полза на сина му Борис.

1919, февр. - учредена от тесните социалисти кооперация "Ос­вобождение" .

1919, 2-6 март - БРСДП (т. с.) участвува като съоснователка в Учредителния конгрес на Комунистическия интернационал в Москва.

1919, 25-27 май - XXII конгрес на БРСДП (т. с.), който се превръща в 1 конгрес на Българската комунистическа пар­тия (т. с.).

1919, 25 май- III редовна конференция на СРСДМ, която става Учредителен конгрес на Българския комунистически младежки съюз.

1919, 27 юли - масова протестна политическа акция на БКП (т. с.) против безработицата, скъпотията и глада.

1919, 27 ноем. - подписан Ньойският мирен договор.

1919, 26 дек.-1920, 19 февр. - Обща транспортна стачка в Бъл­гария.

1919, 29 дек. - 1920, 3 ян. - Обща политическа стачка, орга­низирана от БКП.

1920, 21 май - съставяне на самостоятелно правителство на БЗНС начело с Ал. Стамболийски.

1922, 19 ноем. - Референдум за съдене виновниците за нацио­налните катастрофи. БКП и БЗНС действуват съвместно.

1922, 6 дек. - Васил Коларов е избран за секретар на Коминтерна.

1923, 23 март - подписано Нишкото споразумение.

1923, 9 юни -- извършен военно-фашистки преврат в Българин.

1923, 9-14 юни - Юнското антифашистко въстание.

1923, 5-7 авг. - заседания на ЦК на БКП (т. с.), на които е взет курс към подготовка на въоръжено въстание за смъкване на фашистката диктатура и установяване на работни­ческо-селско правителство.

1923, 13 септ. - започва въстанието в Мъглиж.

1923, 22 срещу 23 септ. - начало на Септемврийското въстание.

1923, 18 ноем. - избори за ХХI обикновено народно събрание, в които антифашистките сили печелят 300 000 глаca.

1924, 27. ян. - създадена Партия на труда.

1924, 20 февр. - съглашение между задграничните ръководства на БКП и БЗНС за обща подготовка на въстание в името   на работническо-селска власт.

1924, 2 апр. - по силата на Закона за защита на държавата (ЗЗД) са обявени вън от закона БКП, БКМС, ОРСС и кооп. "Освобождение".

1924,6 май - във Виена е подписан Майският манифест на ВМРО.

1924, 7 май - в София умира Д. Благоев.

1924, 17-18 май - Витошката конференция на БКП.

1924, 31 авг. - убит водачът на ВМРО Тодор Александров.

1924, 12-13 септ. – Горноджумайски събития, убийството на Алеко Василев, Георги Атанасов, Арсени Йовков и др. противници на десницата в македонското освободително движение.

1924, 13 септ. - убит в София видният деен на БКП и Левицата в македонското  движение Димо Хаджидимов.

1924, 23 дек. - убит в Милано членът на ЦК на ВМРО Петър Чаулев, виден деец на левицата в македонското движение.

1925, 16 апр. - атентатът в черквата "Св. Неделя".

1925, 18 юни - начало на съдебния процес срещу ЦК на БКП във връзка със Септемврийското въстание от 1923 г.

1925, юни-септ. - Московско съвещание на БКП.

1925, юли - решение за създаване на Независими работнически професионални съюзи (НРПС), ръководени от БКП.

1925, 6 окт. - в Париж е създаден Комитет за защита жертвите на белия терор в България.

1925, есента - създадена Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

1925. септ. - основана Добруджанската революционна организация (ДРО).

1925, 18 окт. - нахлуване на войските на гръцкия диктатор ген. Пангалос в Петричко, осъдено от ОН.

1926, 21 септ. - 1 окт. - Виенски разширен пленум на ЦК на БКП.

1926, 21 дек. - сключен Бежанският заем.

1927, 20 февр. – учредителна конференция Работническата партия.

1927, 27 май - 26 юни - обща стачка на тютюноработниците в София, първата голяма стачка в услови ята на фашистка­та диктатура.

1927, 6-8 ноем. - Първи конгрес на НРПС.

1927, 9 дек. - подписана спогодбата Моллов – Кафандарис по бежанския въпрос.

1928, 7 юли - убит в София членът на ЦК на ВМРО ген., Ал. Протогеров, което е начало на взаимно изтребление между Михайловисти и Протогеровисти.

1928, 15 ноем. - сключен Стабилизационен заем с английски и френски банки.

1928, 24 май - учредителна конференция на Работническия младежки съюз (РМС).

1929, 17 май - обявена тютюноработническа стачка в Хасково, която се превръща в обща стачка на тютюноработниците от страната.

1929, 15 авг. - 23 окт. - Втори разширен пленум на ЦК на БКП в Берлин, на който вземат връх левосектантските еле­менти.

1929, 20 ноем.-16 дек. - Процесът на 52-та в София срещу ЦК на БКП и ръководството на Софийската партийна организация.

1930, 30 март - основан Българският общ народен студентски съюз (БОНСС).

1931, 21 юни - Демократическият сговор губи парламентарните избори, които се печелят от Народния блок.

1931, 29 юни - обявена голяма стачка в текстилната фабрика "Тунджа" - Ямбол.

1931, 30 окт. - убит на улицата секретарят на ЦК на БКП Ни­кола Кофарджиев (Сашо).

1932, 25 септ. - РП печели изборите за Софийски общински съвет.

1933, 9 март - Г. Димитров, Бл. Попов и В. Танев са аресту­вани в Берлин.

1933, 12 май - убит на улицата секретарят на ЦК нa РП Петко Напетов.

1933, 21 септ. - 23 дек. – Лайпцигският  процес, на който Г. Димитров нанася първото морално-политическо поражение на фашизма.

1934, 29 ян. - начало на Общата текстилна стачка в Сливен.

1934, 10 май - начало на Общата тютюноработническа стачка в Пловдив.

1934, 19 май - държавен преврат, извършен от Военния съюз и Политическия кръг "Звено".

1934, 14 юни - забраняване на политическите партии.

1934, 23 юни - установяване на дипломатически отношения между СССР и България.

1935, 22-23 ян. - Пети разширен пленум на ЦК на БКП, на който започва преодоляването на левосектантския курс.

1935, 20 юни - излиза бр. 1 на нелегалния в. "Работническо дело".

1935, 20 авг. - Г. Димитров е избран за Генерален секретар на Коминтерна.

1936, февр. - VI разширен пленум на ЦК на БКП, който изработва новия, Димитровски политически курс на партията.

1936, 16 юли- ЦК на РП и ЦК на БРСДП подписват споразумение за единен фронт.

1936, 18 май - начало на Общата тютюноработническа стачка.

1938, февр. - споразумение на РП с “петорката” и БЗНС “Пладне” за общо участие в парламентарните избори.

1938, 31 юли – Cолунското споразумение между България страните от Балканският пакт за премахване ограниченията за въоръжаването на българската армия.

1939, 1 септ. - хитлеристка Германия напада Полша. Начало на Втората световна война.

1939, 20 септ. – Съветският съюз предлага на Българин сключването на пакт за взаимна помощ.

1940, 5 ян. - в Москва е подписан българо-съветски търговски договор.

1940, 19-25 юни - големите тютюноработнически стачки в Плов­див, Асеновград и др.

1940, 7 септ. - подписан Крайовският договор за връщане на Южна Добруджа на България.

1940, 27 ноем. - 1941 февр. - Соболевата акция, организирана от БКП в подкрепа на съветското предложение за сключване на пакт за приятелство и взаимна помощ.

1941, 1 март - фашисткото правителство подписва Виенския протокол за присъединяване на България към Тристранния пакт.

1941, 6 март - Декларация на ЦК на БКП против присъединя­ването на България към Тристранния пакт.

1941, 22 юни - нахлуване на хитлеристките войски в СССР.

1941, 24 юли - Решение на ПБ на ЦК на БКП за започване на въоръжена борба срещу хитлеристите и техните български  марионетки.

1941, 26 юни - създадена първата партизанска чета (Разложката).

1941, 23 юли - начало на предаванията на радиостанция "Хр.Ботев".

1941, 11 авг. - при устието p.Камчия дебаркира първата група подводничари, ръководена от Цвятко Радойнов.

1941, 7 окт. - начало на предаванията  на радиостанция “Наро­ден глас”.

1941, 25 ноем. - фашисткото правителство присъединява България към Антикоминтерновския пакт.

1941, 12 дек. - България обявява война на Англия и САЩ.

1942, 9-26 юни - процес срещу заловените парашутисти и подводничари.

1942, 6-23 юли - процес срещу членове и сътрудници на ЦК на БКП.

1942, 17 юли – радиостанция "Хр. Ботев" оповестява програмата      на   Отечествения фронт.

1942, 31 дек. - излиза бр. 1 на в. “Отечествен фронт”, орган на III Районен комитет на БРП.

1943, 3 март - Декларация на РМС, ЗМС, ССМ и Съюза на младежите-демократи за съвместна борба против хитлеристите и монархо-фашизма.

1943, март - Решение на ПБ на ЦК на БКП за създаване на НОВА и за преустройство на Централната военна комисия в Главен щаб.

1943, 10 авг. - формиране на Национален комитет на ОФ.

1943, 28 авг. - смъртта на цар Борис III.

1944, 10 ян. - най-тежката бомбардировка на aнгло-американската авиация над София.

1944, 25 апр. - партизанският отряд "Чавдар" е преустроен в първата за страната партизанска бригада.

1944, 26 авг. - прието Окръжно № 4 на ЦК на РП за непосред­ствена подготовка на въоръжено въстание.

1944, 27 авг. - Манифест на НК на ОФ за смъкване на фашист­ката диктатура.

1944, 5 септ. - СССР обявява война на монapxo-фашисткото пра­вителство.

1944, 6 септ. - стачката на трамвайните работници в София.

1944, 7 септ. – масови политически стачки в Перник и Пловдив.  

1944, 8 септ. - Червената армия навлиза на българска терито­рия, тържествено посрещана от населението.

1944, 9 септ. - победа на народното антифашистко въстание с решаващата помощ на Съветската армия.

1944, 10 септ. - постановление на Министерския съвет за из­граждане на народната гвардия и народната милиция.

1944, 12 септ. - постановление на МС за задържане на фашистките престъпници и слагане запор върху имотите им.

1944, 14 септ. - отбита нападението на хитлеристките части в района на гр. Кула.

1944, 17 септ. - обявена програмата на правителството на ОФ.

1944, 18 септ. - излиза първият легален брой на в. "Работни­ческо дело".

1944, 22 септ. - Манифест на ЦК на БРП към българския народ за участието на България във войната срещу хитлеристка Германия; Заповед № 352 на министъра на войната за съз­даването на помощник-командирския институт в армията.

1944, 23 септ. - РМС създава своя детско-юношеска организа­ция, наречена през 1945 г. "Септемврийче".

1944, 30 септ. - издадена Наредба-закон за съдене от народен съд на виновниците за въвличането на България в Тристранния пакт и за злодеянията, свързани с това.

1944, 14 окт. - българските войски освобождават Ниш.

1944, 18 окт. - българските войски овладяват Стражинската позиция на хитлеристките войски.

1944, 25 окт. - българските войски овладяват Страцинската позиция на хитлеристките войски.

1944, 28 окт. - подписване на примирието с България.

1944, 14 нoeм. - българските войски и части на ЮНОА освобож­дават Скопие.

1944, 24 ноем. - Прокламация на правителството на ОФ за уча­стието на България във войната до окончателния разгром на хитлеристка Германия.

1944, края на дек. - сраженията на БНА при Сотин-Грабово, западно от Белград.

1945, 25 ян. - Решение на МС за провеждане "Заем на свободата".

1945, 26 ян. - МС приема Наредба-закон за защита на народната власт.

1945, 27 февр.- l март - VIII разширен пленум на ЦК нa БКП (к), който приема нов устав на партията.

1945, 6 март - начало на Дравската епопея.

1945, 9-12 март - Първи конгрес на ОФ.

1945, 14 март - в Mocквa е подписана българо-съветска търговска спогодба.

1945, 16-20 март - Учредителен конгрес на Общия работниче­ски професионален съюз (ОРПС).

1945, 13 апр. - Наредба-закон на МС за Трудовите кооперативни земеделски стопанства (Т К3С).

1945, 14 авг. - възстановяване на българо-съветските дипломатически отношения.

1945, 7 септ. - правителството на Отечествения фронт разре­шава съществуването на легална опозиция. Създадени са БЗНС (Н. Петков), БРСДП (обединена), Демократическа партия и Радикална партия (обединена).

1945, 4 ноем.- Г. Димитров се завръща в България.

1945, 18 ноем. - избори за XXVI обикновено Народно събра  ние. Отечественият фронт печели 88,18% от гласовете.

1946, 8 март - Закон за конфискуване на придобитите чрез спе­кула или по незаконен начин имоти за времето след 1 ян.1935 г.

1946, 12 март - Закн за трудовата поземлена собственост.

1946, 5. авг. - започва работа първата национална Младежка строителна бригада "Г. Димитров" на прохода Хаинбоаз (Прохода на Републиката).

1946, 8 септ. - Референдум за премахване на монархията.

1946, 15 септ. - България е обявена за Народна република.

1946, 27 окт. - избори за Велико народно събрание, завършили с поражение за антинародната опозиция.

1947, 1-5 февр. - Първа национална конференция на ТКЗС.

1947, 10 февр. - Подписване на мирния договор с България в Париж.

1947, 10-16 март - парична реформа (обмяна).

1947, 1 апр. - приет Законът за двегодишния народостопански план.

1947, 16 авг. - водачът на опозицията Никола Петков е осъден на смърт и на 23 септ.  с.г. е екзекутиран.

1947, 4 дек. - Великото народно събрание приема Конституцията на НРБ.

1947, 21-22 дек. - Учредителен конгрес на Съюза на народната младеж.

1947, 16 дек. - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Албанската народна република.

1947,23 дек. - Закон за национализация на частните индустриални и мини и предприятия.

1947, 27 дек. - Закон за национализация на банките и реорганизация на банковото дело.

1948, 16 ян. - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Румънската народна република.

1948, 2-3 февр. - .Втори конгрес на Отечествения фронт, на който се решава ОФ да се превърне в единна обществено политическа организация, имаща за програмна цел построяването на социализма в България.

1948, 17 февр. - Закон за народните съвети.

1948, 18 март - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със СССР.

1948, 23 апр. - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Чехословашката република.

1948, 29 май - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Полската народна република.

1948, 16 юли - Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ с Унгарската народна република.

1948, 11 авг. - БРСДП се влива в БРП (к).

1948, 31 окт. - открита жп линия Ловеч-Троян, строена от бригадири.

1948, 18-25 дек. - Пети конгрес на БРП (к), който преименува партията в БКП и приема генералната линия за построя­ване на социализма.

1948, 29 дек. - приет Първият петгодишен народностопански план.

1949, 5-8 ян. - създаване на Съвета за икономическа взаимо­помощ (СИВ).

1949, 15 май - първи избори за народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели.

1949, 23 май - учредяване на Димитровски награди.

1949, 2 юли - умира Г. Димитров.

1949, 9 юли – СНМ е преименуван в Димитровски съюз на народ­ната младеж.

1950, 23 ян. - умира В. Kоларов.

1950, 3 февр. - ТКЗС се отделят от всестранните кооперации като самостоятелни производствени предприятия.

1950, 8-10 юни - Трета национална конференция на БКП.

1950, 25 дек. - Закон за защита на мира.

1951, 20 март - премахване на  купонната система.

1951, 17 апр. - Открита Бръшлянската напоителна система.

1951, 2 юни - избликва първият български нефт край с. Тюленово, Толбухински окръг.

1951, 5 ноем. - влиза в експлоатация Химическият комбинат в Димитровград.

1951, 18 ноем. - завършва строителството на "В. Kоларов".

1952, 10 май - парична реформа.

1952, 30 ноем. - открит първият български завод за сулфатна целулоза, ,.Ст. Кираджиев" в Нови Кричим.

1952, 21 дек. - завършва строителството на подбалканската жп. линия.

1953, 5 дек. - тържествено открит язовир "Студена".

1954, 25 февр. - 3 март - VI конгрес на БКП.

1954, 1 май - първото опитно телевизионно предаване в България.

1954, 20 юни – открит мостът на дружбата на р. Дунав.

1954, 28 авг. – влиза в редовна експлоатация заводът за калцини­рана сода "К. Маркс" край Девня - един от най-големите в Европа.

1954, 5 септ. - открит Пеницилиновият завод в Разград.

1954, 6 септ. - завършва строителството на язовир "Ал. Стамболийски".

1955, 14 май- подписан Варшавският договор за дружба, съ­трудничество и взаимна помощ.

1955, 14 дек. - НРБ е приета за членка на ООН.

1956, 18 ян. - открита първата в България радиорелейна линия за телефонни връзки София-Пловдив.

1956, 2-6 апр. - Априлският пленум на ЦК на БКП – начало на нов етап в развитието на партията и страната.

1956, 8 септ. - влиза в експлоатация водно енергийният възел "Искър".

1957, 20 апр. - влиза в експлоатация Петроханската каскада.

1957, 9 авг. - установени телексни съобщения със СССР и УНР и в България се въвежда международна телексна служба.

1958, 2 ян. - влиза в действие ВЕЦ "Батак", първата българска подземна електроцентрала.

1958, 2-7 юни - VII конгрес на БКП.

1958, 15 юни - открит хидровъзелът "Студен кладенец".

1958, 27 ноем. - 1 дек.- IX конгрес на ДКМС (IV на ДСНМ), който преименува организацията в Димитровски комуни­стически младежки съюз.

1958, 5 дек. - влиза в действие текстилният комбинат "Марица", в Пловдив, един от най-големите в страната.

1958, 6 дек. - открит медодобивният комбинат край Пирдоп.

1959, 17 ян. - създаване на административно-икономически окръзи.

1959, 6 септ. - открит Баташкият водносилов път.

1959, 7 ноем. - Софийската телевизионна станция започва из­лъчването на редовни телевизионни програми, а на 26 де­кември става официалното откриване на Българската теле­визия.

1960, 1 ян. - открити-първите международни фототелеграфни връзки на НРБ със СССР и Унгария.

1961, 9 ноем. - завършва изграждането на първия български атомен реактор.

1961, 17 дек. - влиза в експлоатация Заводът за стъкло “Дянко Стефанов” в Разград.

1961, 24 дек. - открит Комбинатът за цветни метали “Д. Благоев”     край Пловдив.

1962, 5-14 ноем. – VIII конгрес на БКП.

1963, 2 ян. – влиза в действие първата телевизионна радиоре­лейна линия София-Букурещ, свързваща България с"Интервизия".

1963, 21 апр. - открит Комбинатът за целулоза и хартия в с. Буньовци  (Мизия), Врачански окръг.

1963, 26 апр. - открита първата електрифицирана жп. линия в България София-Пловдив.

1963, 23 юни - открит Азотноторовият завод край Стара Загора.

1963, 5 окт. - влиза в експлоатация Заводът за електрокари  в София.

1963, 5 ноем. - тържествено откриване на МК "Кремиковци".

1963, 30 дек. - влиза в експлоатация Нефтохимическият ком­бинат край Бургас.

1964, 29 дек. - тържествено откриване на миннообогатителния комбинат "Медет".

1966, 24 март - завършен газопроводът Чирен-Враца.

1966, 10 юли - откриване на телевизионна и УКВ станция на вр. Ботев.

1966, 14-19 ноем. - IХ конгрес на БКП. Курс към интензификация на народното стопанство.

1967, 11 апр. - открит далекопровода Крайова-Оряхово-­Бойчиновци.

1968, 29 апр. - открит Завод "Електроника" в София.

1968, 1 юли - България подписва договора за неразпространение на ядреното оръжие.

1968, 24-26 юли - Юлският пленум на ЦК на БКП приема "Основни насоки за по-нататъшното развитие на системата за управление на нашето общество".

1968, 2 ноем. - открит Заводът за синтетични влакна “Д.Димов" в Ямбол.

1969, 24 авг. - открит курортният комплекс "Албена".

1969, 23-24 септ. - Пленум на ЦК на БКП по проблемите на концентрацията         на производството,         научно-техническия прогрес и новата система на ръководство на народното сто­панство.

1970, 27-28 апр. - Пленум на ЦК на БКП за концентрацията и развитието на селското стопанство на промишлена основа.

1970, 11 авг. - в Нефтохимическия комбинат край Бургас е    произведен първият български синтетичен каучук.

1970, 21 окт. - Министерският съвет утвърждава Временен пра­вилник за Аграрно-промишлен комплекс.

1971, 5 aпp. – завършва строителството на Комбината за обработка на цветни метали “Д. Ганев” в София.

1971 ,20-25 апр. - Х конгрес на БКП. Приета програма на партията за изграждането на развито социалистическо об­щество.

1971, 16 май - Референдум за нова конституция на НРБ.

1971, 18 май - Народното събрание приема новата конституция.

1971, 7 юни - учредяване на Държавен съвет на НРБ.

1972, 29 апр. - открит Диспечерският център в София за авто­матично ръководене на влаковото движение в участъка София-Карлово.

1972, 30 юли - спуснат на вода първия 38000-тонен въглерудовоз, построен в България.

1972, 19 авг. - открит далекопроводът СССР-България.

1972, 8 септ. - установена автоматична телефона връзка Со­фия-Москва.

1972, 9 септ. - излъчено първото цветно предаване  на Българ­ската   телевизия.

1972, 11-13 дек. - Пленум на ЦК па БКП за последователно    изпълнение решенията на Х конгрес за повишаване жизненото равнище на народа.

1973, 13 март - въвеждане на намалено работно   време и петдневна работна седмица.

1973, 1 авг. - в Девненските химически заводи са произведени първите български сложни минерални торове.

1973, 28 септ. - осъществена видеотелефонна връзка между    София и Варна.

1973, 30 ноем. - открит Заводът за запаметяващи устройства в Стара Загора.

1974, 20-22 март - Национална партийна конференция по проблемите за повишаване обществената производителност на труда.

1974, 1 септ. - тържествено откриване във Враца на газопро­вода СССР-България.

1974, 4 септ. - откриване на АЕЦ "Козлодуй".

1974, 6 септ. - тържествено откриване на новата Софийска централна гара.

1975, 27 март - тържествено открита ТЕЦ "Бобовдол", първата голяма ТЕЦ изцяло проектирана от български специалисти.

1975, 1 юли-l авг. - НРБ подписва Заключителния акт на Общоевропейското съвещание в Хелзинки за мир и сигур­ност в света.

1975, 9 септ. - първо редовно излъчване на II програма БТ.

1975, 31 дек. – влиза в действие най-мощния на Балканите телевизионен предавател край Шумен.

1976, 24 март - спуснат на вода 100 000, тонният танкер "Хан Аспарух".

1976, 29 март - 2 апр. - XI конгрес на БКП.

1976, 1-2 юли - Юлски пленум на ЦК на БКП.

1976, 1 септ. - открити "Аспаруховият мост" и плавателният канал във Варна.

1976, 10 дек.-първата копка на българо-румънския завод за тежко машиностроене и съоръжения Русе-Гюргево.

1978, 21-22 апр. - Национална партийна конференция по, въп­росите за усъвършенствуване на социалистическата организация на труда и плановото ръководство на икономиката.

1978, 16 юни - Л. И. Брежнев удостоен със звание ,,Лауреат на Димитровска награда".

1978, 14 ноем. - откриване на фериботния комплекс "Варна­-Иличовск".

1978, 1 дек. - Изменение и допълнение на Закона за народните съвети: като основни политически, социално-икономически и административни единици се утвърждават селищните системи.

1978, 18 юли - Писмо на Т. Живков до ЦК на ДКМС "Учение и труд, жизнерадост и дръзновение".

1979, 29-30 март - Учредителен конгрес на Националния аг­рарно-промишлен съюз.

1979, 10-12 апр. - космически полет на първия български космонавт Георги Иванов на кораба "Союз-33" с командир Н. Рукавищников.

1979, 16-25 авг. - в София се провежда Международна детска асамблея "Знаме на мира".

1980, 12-13 апр. - Първи конгрес на народната просвета.

1980, 23-27 септ. - Световен парламент- на народите за мир в София.

1980, 20 ноем. - Национална конференция на културата.

1981, 31 март - апр. - XII конгрес на БКП.

1981, 20 окт. - на тържественото заседание по случай 13-веков­ния юбилей на българската държава Т. Живков предлага през 1982 г. в София да се проведе среща на ръководите­лите на балканските държави, на която да се обсъди про­блемът за превръщането на Балканите в без ядрена зона.

БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

Хан Аспарух (681-700)

Хан Тервел (700-721)

Хан Кормисош (721-738)

Хан Севар (738-753-4)

Хан Винех (753-4-760)

Хан Телец (760-763)

Хан Сабин (763-766)

Хан Умор (авг. - септ. 766)

Хан Токту (766-767)

Хан Паган (767-768)

Хан Телериг (768-777)

Хан Кардам (777-803)

Хан Крум (803-814)

Хан Омуртаг (814-831)

Хан Маламир (831-836)

Хан Пресиян (836-852)

Княз Борис I (852-889)

Княз Владимир (889-893)

Цар Симеон (893-927)

Цар Петър I (927-970)

Цар Борис II (970-971)

Цар Роман (977-991)

Цар Самуил (997-1014)

Цар Гавраил-Радомир       (1014-1015)

Цар Иван Владислав (1015-1018)

ВТОРА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

Цар Асен I (1187-1196)

Цар Петър II (1185-1187 и 1196-1197)

Цар Калоян (1197-1207)

Цар Борил (1207-1218)

Цар Иван Асен II (1218­-1241)

Цар Калиман I (1241-1246)

Цар Михаил II Асен ( 1246-1256)

Цар Калиман II (1256-1257)

Цар Константин Асен (1257-1277)

Цар Ивайло (1278-1279)

Цар Иван Асен III (1279)

Цар Георги Тертер I (1279-1292)

Цар Смилец (1292-1298)

Цар Чака (1299-1300)

Цар Тодор-Светослав (1300-1321 )

Цар Георги Тертер II (1321-1322)

Цар Михаил III Шишман (1322-1330)

Цар Иван-Стефан (1330-1331)

Цар Иван-Александър (1331-1371)

Цар Иван Шишман (1371-1393)

Цар Иван-Страцимир (1371-1396)

МОНАРСИ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Княз Александър I Батенберг (17. IV. 1879-16. VIII. 1886)

Княз (от 22. IX. 1908 г. цар) Фердинанд I Сакс-Кобург-­Готски (25. VI. 1887 - 3. Х. 1918)

Цар Борис III (3. Х. 1918 - 28. VIII. 1943)

Цар Симеон II (28. VII I. 1943 - 15. I Х. 1946)

БУРЖОАЗНИ ПРАВИТЕЛСТВА 1878 -1944 Г.

1. Тодор Бурмов(5. VII. 1879 - 24. XI. 1879)

2. Митрополит Климент (24. XI. 1879 - 24. III. 1880)

3. Драган Цанков (24. III - 28. XI. 1880)

4. Петко Каравелов (28. XI. 1880 - 27. IV. 1881)

5. Й. К. Г. Ернрот ( 27. IV. – 1. VII. 1881)

6. Режим на княз Александър Батенберг (1. VII. 1881 - 23. VI.1882)

7. Л. Н. Соболев (23. VI. 1882 – 7.IX. 1883)

8. Драган Цанков (7. IX. 1883 - 29. VI. 1884)

9. Петко Каравелов (29. VI. 1884 - 9. VIII. 1886)

10. Митрополит Климент (9-12. VIII. 1886)

11. Петко Каравелов (12-16. VIII. 1886)

12. Васил Радославов (16. VIII. 1889 – 28. VI. 1887)

13. Константин Стоилов (28. VI - 20. VIII. 1887)

14. Стефан Стамболов (20. VIII. 1887 - 19. V. 1894)

15. Константин Стоилов (19. V - 9. XII. 1894)

16. Константин Стоилов (9. XII. 1894 - 18. I. 1899)

17. Димитър Греков (18. I. – 1. X. 1899)

18. Тодор Иванчов (1. X. 1899 – 27. XI. 1900

19. Тодор Иванчов (27. XI. 1900 - 9. I. 1901)

20. Рачо Петров (9. I. – 19. II. 1901)

21. Петко Каравелов (19. II - 21. XII. 1901)

22. Стефан Данев (21. XII. 1901 - 5. V. 1903)

23. Рачо Петров (5. V. 1903 – 22. X. 1906)

24. Димитър Петков (22. V. 1903 – 26. II. 1907)

25. Димитър Станчов (27. II - 3. III. 1907)

26. Петър Гудев (3. III. 1907 - 16. I. 1908)

27. Александър Малинов (16. I. 1908 - 5. IX. 1910)

28. Александър Малинов (5. IX. 1910 - 16.III. 1911)

29. Иван Евстратиев Гешов (16. III. 1911 - 1. VI. 1913)

30. Стефан Данев (1. VI. – 4. VII. 1913)

31. Васил Радославов (4. VII - 20. XII. 1913)

32. Васил Радославов (23. XII. 1913 - 21. VI. 1918)

33. Александър Малинов (21. VI. – 17. X. 1918)

34. Александър Малинов (17. Х - 28. XI. 1918)

35. Теодор Теодоров (28. XI. 1918 - 7. V.1919)

36. Теодор Теодоров (7. V. – 6. X. 1919)

37. Александър Стамболийски (6. X. 1919 – 21. V. 1920)

38. Александър Стамболийски (21. V. 1920 – 9. VI. 1923)

39. Александър Цанков (9. VI. - 22. IX. 1923)

40. Александър Цанков (22. IХ. 1923 - 4. I. 1926)

41. Андрей Ляпчев (4.I. 1926 – 12.IX. 1928)

42. Андрей Ляпчев (12. IX. 1928 - 15. V. 1930)

43. Андрей Ляпчев (15. У. 1930 - 28. VI. 1931)

44. Александър Малинов (29. VI. – 7. IX. 1932)

45. Никола Мушанов (12. Х. 1931 - 7. IX. 1932)

46. Никола Мушанов (7. IX - 31. XII. 1932)

47. Никола Мушанов (31. XII. 1932 - 19. V. 1934)

48. Кимон Георгиев (19. V. 1934- 22. I. 1935)

49. Пенчо Златев (22. I. – 21. XI. 1935)

50. Андрей Тошев (21. IV - 23. XI. 1935)

51. Георги Кьосеиванов (23. XI. 1935 - 4. VII. 1936)

52. Георги Кьосеиванов (4. VП. 1936 - 14. ХI. 1938)

53. Георги Кьосеиванов (14. XI. 1938 – 23. X. 1939)

54. Георги Кьосеиванов (23. Х. 1939 - 15. 11. 1940)

55. Богдан Филов (15. II. 1940 - 11. IV. 1942)

56. Богдан Филов (11. IV. 1942 - 14. IX. 1943)

57. Добри Божилов (14. IX. 1943 - 1. VI. 1944)

58. Иван Багрянов (1. VI – 2. IX. 1944)

59. Константин Муравиев (2-8. IX. 1944)

ПРАВИТЕЛСТВА СЛЕД 9. IX. 1944 Г.

1. Кимон Георгиев (9. IX. 1944 - 31. III. 1946)

2. Кимон Георгиев (31. III – 22. XI. 1946)

3. Георги Димитров (22. XI. 1946 - 10. XII. 1947)

4. Георги Димитров (10. XII. 1947 - 2. VII. 1949)

5. Васил Коларов (20. VII. 1949 - 23. 1. 1950)

6. Вълко Червенков (23. 1. 1950 - 17. IV. 1956)

7. Антов Югов (17.VI.1956- 19.XI.1962

8. Тодор Живков (19. XI. 1962 - 7. VII. 1971), след което председател на Държавния съвет.

9. Станко Тодоров (7. VII. 1971 - 17. VI. 1981)

10. Гриша Филипов (17. VI. 1981 - )