Поезия от Виктор Мирков

На подстраниците са публикувани стихове от Виктор Мирков. В библиотеката на читалището има специален кът, посветен на поета. Благодарение на Людмил Мирков, син на Виктор Мирков, разполагаме със стихосбирка и негов портрет. Публикуваме малка част от стиховете от тази стихосбирка.

Дори и да не извадите архиви от "Софийска правда", дори нищо негово да не публикувате, който поглежда този сайт и е на възраст, която е позволила да познава Виктор Мирков, с ръка на сърце, но и ако е от онези чувствителни "по-специални" сърца, може да Ви разкаже...
Този човек се отличаваше от хората в селото, от другите учители по това време...той вървеше винаги с едно озарено от усмивка, но много специална...замечтана...
Жена му, учителка по руски, често се налагаше да се бори със злобни подмятания по негов адрес...той учителят, с външност на интелектуалец гледаше по няколко овце и кози...тя казваше на злобните и явно доста лишени от всякакви качества хора: "Какво искате, той обича природата и животните, изкарва ги на паша и ...твори..."
Не я разбираха! А ако можехте да ги видите каква двойка бяха с Евгения (другарката Миркова, така се обръщахме към тях и извън училище, другарю, другарко)красиви, много красиви...
Ако успея някога ще пиша...за чудото да мойто детство, семейство, училище...най-съкровенното свързано с моята родна Калотина!
Людмил Викторов ми е съученик от 1до 7 клас, след това в техникум ТСЕ Попов в София...баща му ни беше класен и учител по литература...най-любимият ми Учител, Евгения Миркова по руски език..многооо красива жена!Тя водеше училищният хор и то много сполучливо! Виктор Мирков и тя ни организираха и нямаше бъргарски празник без програма...песни и рецитали...
В училищният салон в който се прожектираше и кино един път седмично! На Втори юни, рециталът и изобщо училищна програма под тяхно ръководство, на селското площадче!
..........
Внезапната и нелепа смърт на Виктор потресе селото...сигурно и враговете му са насълзили очи...
Сънувах го много често и дълъг период от време...сега понякога, рядко с Людмил се виждаме на много тъжно място..на някоя задушница...на скъпите ни родителски гробове....
Сънувам все още, понякога, едно от най-скъпите ми места в Калотина...училището....за моята генерация то беше храм, светлина...с липата отпред....

***

Най-любимият и духовен мой учител!
След нелепата му смърт, , години наред, много често го сънувах...такава енергия не изчезва!

За да ми пише 6 за годината др. Мирков, писах цял час на дъската всички времена в българският език. Заболя ме ръката да стискам тебешира. С др. Миркова бяха страхотни учители! И всички които ни учеха тогава бяха хора с авторитет. Радвам се , че имах такова прекрасно детство!